Таксиджиите надминаха и най-далечните граници на наглостта и поискаха сто и кусур процента увеличение на тарифите. Също и допълнителни такси за багаж и други такива. Възпитанието ме спира да кажа едно към едно какво мисля за тези искания. Дишам дълбоко, броя до десет… Така. Съгласен съм! Нека да вдигнат тарифите на 200%! Обаче! Който плаща, поръчва музиката. Имам следните условия, с които всеки пътник би се съгласил. От таксиджиите искам:

1. Да не отказват курсове. В момента ако шофьорът го мързи или 2-3 лева му се струват малко пари, отказва къси курсове. Дори може и да те нагруби.

2. Да знаят цялата карта наизуст, а не да ме питат с недоволно сумтене как се стига до адреса.

3. Винаги да имат пари за ресто, а не да ме карат мен (!) да ходя да си развалям някъде едрите банкноти.

4. Да ме чакат колкото време ми е необходимо, защото аз им плащам, а не те на мен.

5. Колата им да бъде здрава, чиста и проветрена. А не таралясник, в който мирише на коптор, и всичко тъне в мазнина и прахоляк.

6. Да са бръснати, вчесани, с изрязани нокти, да не миришат на чесън, пот и/или мръсни крака.

7. Да не пушат. Да, пречи ми винаги.

8. Да не си бъркат в носа.

9. Не желая да слушам чалга. Особено в задръстване.

10. Не желая да слушам кога, как и защо е счупил полуоска. Просто не ме интересува! Нито за катаджиите, нито за дупките или лизинга по колата.

11. Да не ме лъжат в сметката. В момента е пълно с таксиджии, които изкарват по 80-100 лева на ден. Аз изработвам доста по-малко.

12. Да ме посрещат с приветлива усмивка и да ме изпращат с по живо по здраво.

Ако тези условия са спазени, нямам нищо против да им плащам и по 2 лева на километър. И бакшиш ще им давам. Разбира се, ще се возя на такси доста по-малко, защото няма да мога да си го позволя. И по тази причина усмивката от точка 12 е особено важна.