Вчера проведох следния разговор в един магазин:
– Имате ли въздух под налягане?
– Да, разбира се. Струва 16 лева и 49 стотинки!
Ако си мислите, че това е някаква шега, значи сте сбъркали. И метафора не е. Аз наистина си купих въздух под налягане! Той се продава в магазините за компютърна техника, опакован във флакон – спрей. Използва се за почистване на боклуците, които се натрупват под бутоните на клавиатурата, както и за премахване на прахта от процесора. Всъщност, компресираният въздух е доста полезно нещо. Тогава какво ме притеснява, та съм седнал да ви занимавам с въздух под налягане, ще попитате вие?
Ами замислете се! Все пак, това звучи абсурдно. Щом днес продават въздух под налягане за 16,50, сигурно утре в бакалията ще пуснат зелен хайвер! Да кажем за 100 лева килото, защото ще бъде нещо екзотично – зелен хайвер от генно модифицирани риби на специална диета. Какво ли няма вече на тоя свят!? Всичко може да се произведе, да се рекламира и да бъде купено. Няма невъзможни продукти. Освен зелен хайвер, вдругиден може да има например консерва „Врели-некипели в собствен сос”. Или „Дрън-дрън ярини с чубрица”. Или пък „Бабини деветини с кокос”… Всъщност, последните може би ще бъдат „Деветините на Баба”. Какво невероятно многообразие за консумиране! Ако си спомняте, обаче, само преди 20 години банани се появяваха единствено в показните магазини, а в домовете ни имаше десет пъти по-малко уреди. Нямаше джиесеми, нямаше компютри, нямаше компресиран въздух… Сега всички тия неща са неразделна част от живота ни, без която той би бил немислим. Това е хубаво, лошото е друго. Мен ме тормози страхът да си помисля какво ще представлява светът след още 20 години! Аз не мога да обясня на баба ми какво е интернет, но скоро ще дойде мигът, в който на мен ще трябва да ми обясняват какво представляват новите технологии… Та във връзка с притесненията ми, искам да се обърна към „отговорните фактори”. Много ви моля: спрете малко с тоя прогрес! И намалете въздуха под налягане, 16 лева си е направо обир!
Забележка: този фейлетон, както и повечето, в блога, беше публикуван във в. „Труд“. Трябва да си призная, че една от причините да го напиша, беше да си избия тия 16,49 лв.
